Мелнишки пирамиди
Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват величествено над най-малкият град в България –Мелник. На височина достигат до 100 м.. С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионно действие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми – гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби. Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви. Мелнишките пирамиди са най–популярните природни творения в България.
Белоградчишки скали
Белоградчишки скали
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Обособени са няколко групи:
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Обособени са няколко групи:
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
пещера Леденика
Пещерата се намира в Стара планина (северозападния край - Стрешерски дял на Врачанската планина). Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м. Температурата в пещерата варира от -7° C до 15° C, при стабилни 8° С във вътрешността.
В най-ниската част на пещерата се намира “Предверието”- през зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала с кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в “Концертната зала” (наричана така поради удивителната си акустика). Тук могат да се наблюдават Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Кледа и много др. От тази зала се преминава през “Малката” и “Голямата пропасти”, през коридора “Завеските”, за да се стигне до “Бялата зала”, където се извисяват Свекървенският език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка се нарича “Седмото небе”.
Единсвено в тази пещера може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”.
В най-ниската част на пещерата се намира “Предверието”- през зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала с кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в “Концертната зала” (наричана така поради удивителната си акустика). Тук могат да се наблюдават Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Кледа и много др. От тази зала се преминава през “Малката” и “Голямата пропасти”, през коридора “Завеските”, за да се стигне до “Бялата зала”, където се извисяват Свекървенският език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка се нарича “Седмото небе”.
Единсвено в тази пещера може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”.
Седемте рилски езера
Езерата са едно от най-красивите места в България. Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка (северозападна Рила), между 2100 и 2500 м. надморска височина. Отделните езера са свързани с малки поточета и при преминаването на водата през тях са образувани малки водоскоци и водопади.
Името на всяко от езерата е свързано със специфични външни особености на даденото езеро. Официално приетата им номерация ги проследява от горе на долу: Сълзата, Окото (най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбочина 37,5 м.), Бъбрека (то е с най-стръмни брегове от цялата група), Близнака (най-голямото по площ), Трилистника, Рибното (най-плиткото езеро). Най-ниско от езерата е Долното езеро, в него се събира водата, която изтича от останалите. Последното езеро дава началото на река Джерман.
Името на всяко от езерата е свързано със специфични външни особености на даденото езеро. Официално приетата им номерация ги проследява от горе на долу: Сълзата, Окото (най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбочина 37,5 м.), Бъбрека (то е с най-стръмни брегове от цялата група), Близнака (най-голямото по площ), Трилистника, Рибното (най-плиткото езеро). Най-ниско от езерата е Долното езеро, в него се събира водата, която изтича от останалите. Последното езеро дава началото на река Джерман.
връх Ботев
Връх Ботев е най-високата точка на Стара планина - 2376 м. Върхът попада на територията на Национален парк Централен Балкан - един от най-големите европейски национални паркове.
От Райските скали в тази част на планината се спуска най-високият от всичките 300 водопади в България, а също и на Балканският полуостров - водопадът Райското пръскало (124,5 м.). Събира води от вечната пряспа, намираща се почти на самия връх Ботев.
На негова територия е изградена метеорологична станция и телевизионна кула, която покрива с телевизионен и радио сигнал около 50% от територията на България. До 1950 г. връх Ботев се нарича Юмрукчал.
От Райските скали в тази част на планината се спуска най-високият от всичките 300 водопади в България, а също и на Балканският полуостров - водопадът Райското пръскало (124,5 м.). Събира води от вечната пряспа, намираща се почти на самия връх Ботев.
На негова територия е изградена метеорологична станция и телевизионна кула, която покрива с телевизионен и радио сигнал около 50% от територията на България. До 1950 г. връх Ботев се нарича Юмрукчал.
Розовата долина
Розовата долина като географско определение се разбира земите на подбалканските полета между Стара планина и Средна гора. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано.
Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.
За 1 кг розово масло са необходими 3000 – 3500 кг. розов цвят. За 1 мускал (мерна единица, въведена от арабите, 5 г) розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва празникът на розата – особено пищен и красив, индивидуален по дух за всеки град от долината.
В град Казанлък, считана за столица на Розовата долина, е изграден историко- етнографският комплекс “Кулата”, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза.
Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.
За 1 кг розово масло са необходими 3000 – 3500 кг. розов цвят. За 1 мускал (мерна единица, въведена от арабите, 5 г) розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва празникът на розата – особено пищен и красив, индивидуален по дух за всеки град от долината.
В град Казанлък, считана за столица на Розовата долина, е изграден историко- етнографският комплекс “Кулата”, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар