Български планини

Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на планината — Мусала̀, със своите 2925,2 m е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан — 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен — 3482 m), Пиренеите (връх Ането — 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки — Искър, Марица и Места. Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред планината се е наричала Донука[1], Дунакс, Доункас[2], а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните през V век, което означава „многоводна планина“[3]. Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). В планината има многообразие на растителни видове — около 2000 и разнообразни представители на животинския свят. Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир, най-големият в България, създаден през X век от Иван Рилски, светец и отшелник. Той е с огромно национално, архитектурно и историческо значение. Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ — 2629 km2. По-голямата част от високите върхове (2500 — 2700 m надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади.